Приморско

Приморско е град в югоизточната част на страната, на 52 км южно от Бургас и на 442 км югоизточно от столицата София. Разположен е на носа, вдаден между залива Стамополo и Дяволският залив. Характеризира се с неповторимо съчетание на хълмист и нископланински релеф, разсичан от живописни речни долини и разнообразни брегови форми. Двата просторни плажа, с чисти и фини пясъци, са обградени от живописни дюни, като общата площ на плажовете възлиза на около 1 кв. км. Средната температура през юли е 27С, но често достига 30C - 33С. Слънчевото време е преобладаващо в периода от април до октомври. Продължителността на деня е 13-15 часа, а слънцето е активно 8-11 часа на ден.

Пейзажът е разнообразен и живописен - съчетание между гъсти крайбрежни гори, обширни пясъчни плажове и екзотична растителност. За любителите на природни забележителности, на територията на общината се намират известните природни резервати – “Аркутино” и “Ропотамо”, защитени територии като блатата Стамополо и Аркутино, както и пясъчни дюни “Перла”. Резерватът Ропотамо е известен със скалните си феномени “Лъвска глава” и “Змейова къща”, както и че съхранява застрашени животински и растителни видове. В резерват Аркутино може да се насладите на рядко срещаните водни лилии. Интерес представлява и местността Веселите скали - осеяно с големи заоблени камъни място, откъдето се вижда голяма част от река Ропотамо от птичи поглед.

Беглик Таш

През 2003 година, сред склоновете на Маслен нос, отдалечен на 6 км от Приморско, бе открито дълго търсеното светилище на Ранули - един от древните големи черноморски градове - обсерваторията Беглик Таш. Кръгът от огромни камъни, през които в моменти на слънцестоене и равноденствие преминават слънчевите лъчи, образува своеобразен календар. Светилището е съградено през 14 век пр.н.е., като се счита, че е използвано до 4 век сл.н.е. To олицетворява култа на траките към Богинята-Майка, слънцето и митичния тракийски цар Орфей. Според археолози, районът на Приморско е тачен от тракийските племена като Свещена планина. Цялото крайбрежие около Приморско е осеяно с руини на древни и велики градове. Зидовете на най-дълго просъществувалото населено място в района се извисяват на хълма, наречен днес Вълчаново кале. Площта, която обграждат крепостните стени е около 30 дка. Според историците това е един от най-големите градове-крепости в България - средновековен областен център. Много често по брега могат да се намерят изхвърлени от морето парчета от древни съдове. По-късно изграденото на това място градче се е наричало Ченгер, а в последствие Кюприя. Днес това е Приморско.